Вечерна доза размисли

8:15 вечерта е. Слушам новата песен на Kygo – Higher love (обожавам Kygo) и реших, че е време да отделя 10 минутки на блога си.

Разсъжденията ми, както винаги, ще се шляят из въздуха – хаотични, кратки и непредсказуеми. Като детството, което така бързо отминава (ах, детство скъпо, къде отлетя?).

Животът, сам по себе си, е толкова просто нещо. Пиша това, осъзнавайки напълно факта, че за да се появим е трябвало да минат едни 15 млрд. години.

И въпреки това, животът е едно просто уравнение, но ние често пъти си го усложняваме, сякаш имаме нужда от горчилка, като мазохисти, които не желаят да се наслаждават на хубавото и приятното, а то, повярвайте ми, ще е кратко.

Според статистиката, средната продължителност на живот в България е малко под 75 години. Нека сега, заедно, сметнем какво означава това, скъпи читатели.

0 – 7г. – голяма част от спомените ни тук са мъгляви, почти никакви.

7 – 18г. – години за глупости, грешки и срам за по-късен етап от живота ни.

18- 22 / 25г. – учене , студентски живот, нищо съществено.

25 – 30г. – най-важните 5 години от живота на човек – тук се полагат основите на кариера, семейство и бъдеще, като цяло.

Вече си на 30. Минават още 5 години в гонене на кариера, мечти и професионални успехи.

Тук някъде живота започва да взема това, което ни е дал обратно. Или иначе казано – започваме, малко по малко, да остаряваме.

Вече на 35г. , гонейки кариерата, като мираж в безкрайната пустиня на живота, ние сме пропуснали да живеем. Платили сме 10 години от нашия живот, като в замяна сме получили двойно увеличение на доходите ни, стрес и бели косми по косата.

Оттам нататък – работа, работа, работа, тук там някоя почивка, за да си помислим, че сме готини и че живота ни тече по мед и масло, залъгвайки се и знаейки, че всичко това е една илюзия – годинките вече са в сейфа, прибрани, а ключа към сейфа изхвърлен на дъното на океана. Но поне имаме високи доходи, нали?

А семейството, любовта, приятелите? А хората, които държат на теб, а ти пренебрегваше, заплащайки 10 годинки от живота си, за това така желано “повишение” в службата? Те останаха на заден план.

И днес, когато си вече на 40, нещо разяжда душата ти, нещо тежи на сърцето ти, нали, читателю? Дали не направи грешка? Дали цената на успеха не бе твърде висока? Заслужаваше ли си?

Ще извадя магическата си пръчка от килера и ще се опитам да променя живота ти. Ох, пръчката е толкова прашна, не съм я ползвал от цяла вечност. Но нека опитам.

**** АБРА КАДАБРА ***

Читателю, успях, късметлия си! Отново си на 24 години.

Изживей живота си пълноценно – дава ти се втори шанс, колко прекрасно, нали? Нека ти дам няколко прости насоки, за да не пропилееш и този втори шанс, който ти се дава:

  1. Обичай хората, които наистина ги е грижа за теб.
  2. Не забравяй да показваш любовта си към същите тези хора.
  3. Не позволявай на работата и кариерата да замъглят съзнанието ти и да те отдалечат от истински важните неща, а именно – хората, които те обичат, от птичките и тяхната песен, от реките, от небето, от прекрасната трева навън, от шума на морето, от вкуса на храната, от ритъма на хубавата музика, от смеха.
  4. Никога, никога, ама никога не забравяй, че си тук, на тази Земя, за кратко. Използвай краткото си време тук, за истински важните неща. Не забравяй, не плащаш с пари, а с време – минутки, часове и години от живота ти.
  5. Никога не позволявай на хората, които държат на теб, да си отидат. Така губиш част от себе си. Дори и да не го осъзнаваш сега, ще го осъзнаеш някой ден, но ще бъде късно.

Надявам се, че ще промениш живота си. Ти получи втори шанс и отново си на 24г. Използвай го и изживей остатъка от живота си така, че утре, когато си на прага на бездънната бездна, да не съжаляваш! Живей така, че когато този момент настъпи ти да го приемеш с усмивка и в сетните си мигове да кажеш – мамка му, какъв живот имах!

Лека вечер, приятели!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *